из "Стихове с неочакван край"
Каква любов! Внезапно тъй да хлътна…
Минутите да се изплъзват смътно,
обсебена, погълната, различна…
очите – упоени наркотично…
Копнежно-топло да докосват пръстите,
мечтанията да не бъдат същите,
нов свят да се разгърне пред лицето ми,
далеч да глъхне тупкащо сърцето ми…
Каква любов, дали съм полудяла,
щом жадно упорито съм се взряла,
в тоз нов възлюблен мой – КОМПЮТЪРА, ...