из "Стихове с неочакван край"
Каква любов! Внезапно тъй да хлътна…
Минутите да се изплъзват смътно,
обсебена, погълната, различна…
очите – упоени наркотично…
Копнежно-топло да докосват пръстите,
мечтанията да не бъдат същите,
нов свят да се разгърне пред лицето ми,
далеч да глъхне тупкащо сърцето ми…
Каква любов, дали съм полудяла,
щом жадно упорито съм се взряла,
в тоз нов възлюблен мой – КОМПЮТЪРА,
в мониторните му очи залутана...
02.10.2006
© Дидислава All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
