2 нояб. 2006 г., 17:01

Нова любов

982 0 11

из  "Стихове с неочакван край"


Каква любов! Внезапно тъй да хлътна…

Минутите да се изплъзват смътно,

обсебена, погълната, различна…

очите – упоени наркотично…

Копнежно-топло да докосват пръстите,

мечтанията да не бъдат същите,

нов свят да се разгърне пред лицето ми,

далеч да глъхне тупкащо сърцето ми…

Каква любов, дали съм полудяла,

щом жадно упорито  съм се взряла,

в тоз нов възлюблен мой – КОМПЮТЪРА,

в мониторните му очи залутана...

 

02.10.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ах , усещане е познато
    -щом във компа се вторача
    не усещам как се съмва
    и кога пристига здрача!
    Поздрави!
  • Много неочакван финалПоздрави
  • Харесва ми и не съм съгласн,че е като дрогата. "Всяко нещо си има край,само наденицата има два."
  • Интересно си описала състоянието навярно на мнозина!
    Поздравления!
  • лошото е , че лечението след пристрастяването е трудно, както след дрога!
    Чудесно казано, Диди!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...