Нова надежда
Останаха ми шепа мидички морски,
спрях да гледам погледите хорски.
Исках вече новото начало,
да си построя бунгало,
да си свия аз гнездото,
а любимите да са ми под крилото..
Ти счупи моите прекършени криле,
но преоткри две здраво стъпили нозе.
Момиче имащо цели и мечти,
минаващо през трудностите на "ти".
Изстрадах аз какво ли не,
но протегнах вярващи ръце,
нагоре към небето да достигна,
да кажа "благодаря", да се усмихна..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Адриана Иванова Всички права запазени
