27 ago 2025, 10:28

Новите радости

  Poesía
162 0 0

 

НОВИТЕ РАДОСТИ

 

Време, в което думите отчаяно глъхнат,

погълнати от картинки пълни с емоции,

които се сменят провокиращо бързо

и превземат съзнанието на бебето,

когато липсва отговорността

на вечно заетите възрастни,

новите поколения израстват обсебени

от убийствения ритъм на Виртуалността.

Закърмени с чудото на дистанционното,

с което ръчичките малки нямат проблеми,

махат за сбогом на реалния свят,

от пъстрия свят на дисплея пленени.

Когато пред очите на всички ни се оформя

едно отнесено от реалността поколение,

не мога да остана безучастен

и безотговорно да си мълча,

затова,че на никого не му дреме

за бъдещето на мъничките деца,

които без помощ няма как да пораснат

и мястото полагащо им се,да заемат

като хора лоялни,отговорни,големи.

Резултатите от тази безотговорност

доста отдавна вече са на лице-

децата,младежи,девойки пораснали,

затворени дълбоко във себе си,

към истинския живот останали без интерес,

нямат дори и малка представа

за неговата Сакрална безценност.

Лишени от моралните ценности,

обсебени от алкохола и дрогата,

пристрастени към магията с джаджите,

лишават себе си и другите от живот

чисто и просто-ей така,за забава,

в която отправяйки се към Вечността,

забравят изведнъж и за винаги,

че някога са били забравени.

 

23.08.2025г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...