Aug 27, 2025, 10:28 AM

Новите радости

  Poetry
160 0 0

 

НОВИТЕ РАДОСТИ

 

Време, в което думите отчаяно глъхнат,

погълнати от картинки пълни с емоции,

които се сменят провокиращо бързо

и превземат съзнанието на бебето,

когато липсва отговорността

на вечно заетите възрастни,

новите поколения израстват обсебени

от убийствения ритъм на Виртуалността.

Закърмени с чудото на дистанционното,

с което ръчичките малки нямат проблеми,

махат за сбогом на реалния свят,

от пъстрия свят на дисплея пленени.

Когато пред очите на всички ни се оформя

едно отнесено от реалността поколение,

не мога да остана безучастен

и безотговорно да си мълча,

затова,че на никого не му дреме

за бъдещето на мъничките деца,

които без помощ няма как да пораснат

и мястото полагащо им се,да заемат

като хора лоялни,отговорни,големи.

Резултатите от тази безотговорност

доста отдавна вече са на лице-

децата,младежи,девойки пораснали,

затворени дълбоко във себе си,

към истинския живот останали без интерес,

нямат дори и малка представа

за неговата Сакрална безценност.

Лишени от моралните ценности,

обсебени от алкохола и дрогата,

пристрастени към магията с джаджите,

лишават себе си и другите от живот

чисто и просто-ей така,за забава,

в която отправяйки се към Вечността,

забравят изведнъж и за винаги,

че някога са били забравени.

 

23.08.2025г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...