27.08.2025 г., 10:28

Новите радости

163 0 0

 

НОВИТЕ РАДОСТИ

 

Време, в което думите отчаяно глъхнат,

погълнати от картинки пълни с емоции,

които се сменят провокиращо бързо

и превземат съзнанието на бебето,

когато липсва отговорността

на вечно заетите възрастни,

новите поколения израстват обсебени

от убийствения ритъм на Виртуалността.

Закърмени с чудото на дистанционното,

с което ръчичките малки нямат проблеми,

махат за сбогом на реалния свят,

от пъстрия свят на дисплея пленени.

Когато пред очите на всички ни се оформя

едно отнесено от реалността поколение,

не мога да остана безучастен

и безотговорно да си мълча,

затова,че на никого не му дреме

за бъдещето на мъничките деца,

които без помощ няма как да пораснат

и мястото полагащо им се,да заемат

като хора лоялни,отговорни,големи.

Резултатите от тази безотговорност

доста отдавна вече са на лице-

децата,младежи,девойки пораснали,

затворени дълбоко във себе си,

към истинския живот останали без интерес,

нямат дори и малка представа

за неговата Сакрална безценност.

Лишени от моралните ценности,

обсебени от алкохола и дрогата,

пристрастени към магията с джаджите,

лишават себе си и другите от живот

чисто и просто-ей така,за забава,

в която отправяйки се към Вечността,

забравят изведнъж и за винаги,

че някога са били забравени.

 

23.08.2025г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...