27 авг. 2025 г., 10:28

Новите радости

161 0 0

 

НОВИТЕ РАДОСТИ

 

Време, в което думите отчаяно глъхнат,

погълнати от картинки пълни с емоции,

които се сменят провокиращо бързо

и превземат съзнанието на бебето,

когато липсва отговорността

на вечно заетите възрастни,

новите поколения израстват обсебени

от убийствения ритъм на Виртуалността.

Закърмени с чудото на дистанционното,

с което ръчичките малки нямат проблеми,

махат за сбогом на реалния свят,

от пъстрия свят на дисплея пленени.

Когато пред очите на всички ни се оформя

едно отнесено от реалността поколение,

не мога да остана безучастен

и безотговорно да си мълча,

затова,че на никого не му дреме

за бъдещето на мъничките деца,

които без помощ няма как да пораснат

и мястото полагащо им се,да заемат

като хора лоялни,отговорни,големи.

Резултатите от тази безотговорност

доста отдавна вече са на лице-

децата,младежи,девойки пораснали,

затворени дълбоко във себе си,

към истинския живот останали без интерес,

нямат дори и малка представа

за неговата Сакрална безценност.

Лишени от моралните ценности,

обсебени от алкохола и дрогата,

пристрастени към магията с джаджите,

лишават себе си и другите от живот

чисто и просто-ей така,за забава,

в която отправяйки се към Вечността,

забравят изведнъж и за винаги,

че някога са били забравени.

 

23.08.2025г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...