Не беше мой,
Ала те исках...
Не беше мой
Ала морето... ми шептеше,
че ще бъдеш...
Не беше мой,
а с поглед ме изгаряше...
В очите ти потъвах
В друг свят,
на друго място се пренасях.
Където бяхме само Аз и Ти...
Луната и звездите,
Слънцето и пясъка
И нищо друго
нямаше значение...
Ний бяхме
в друго измерение,
Където всичките желания
се превръщат във реалност.
Където няма невъзможности.
Където
Аз, бях твоя,
а Ти,
завинаги,
оставаш с мен...
Valentina Mitova
03/11/2023
© Valentina Mitova Todos los derechos reservados