5.11.2023 г., 7:07

Ново измерение

648 1 3

 

Не беше мой,

Ала те исках...

Не беше мой

Ала морето... ми шептеше,

че ще бъдеш...

Не беше мой,

а с поглед ме изгаряше...

В очите ти потъвах

В друг свят,

на друго място се пренасях.

Където бяхме само Аз и Ти...

Луната и звездите,

Слънцето и пясъка

И нищо друго

нямаше значение...

Ний бяхме

в друго измерение,

Където всичките желания

се превръщат във реалност.

Където няма невъзможности.

Където

Аз, бях твоя,

а Ти,

завинаги,

оставаш с мен...

 

Valentina Mitova

03/11/2023

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...