5.11.2023 г., 7:07

Ново измерение

650 1 3

 

Не беше мой,

Ала те исках...

Не беше мой

Ала морето... ми шептеше,

че ще бъдеш...

Не беше мой,

а с поглед ме изгаряше...

В очите ти потъвах

В друг свят,

на друго място се пренасях.

Където бяхме само Аз и Ти...

Луната и звездите,

Слънцето и пясъка

И нищо друго

нямаше значение...

Ний бяхме

в друго измерение,

Където всичките желания

се превръщат във реалност.

Където няма невъзможности.

Където

Аз, бях твоя,

а Ти,

завинаги,

оставаш с мен...

 

Valentina Mitova

03/11/2023

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...