27 ene 2010, 20:15

Ново начало 

  Poesía » Otra
630 0 3

С мисълта за пуст, отруден делник,

за недоизплакани сълзи,

идва моят черен понеделник,

вторникът – отруден, груб – пълзи...

 

В утрото – навъсено, студено,

ще разтворя пътната врата,

за да срещне зимата и мене –

острозъба, съскаща с уста.

 

Хората – добри, но отчуждени,

оглупели сякаш от студа,

ще се блъскат безучастно в мене,

чезнейки сред няма белота.

 

Под снега, над който луд ще тича

вятърът с разрошена коса,

ще покълне мъничко кокиче,

за да чака плахо пролетта.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??