27.01.2010 г., 20:15 ч.

Ново начало 

  Поезия » Друга
628 0 3

С мисълта за пуст, отруден делник,

за недоизплакани сълзи,

идва моят черен понеделник,

вторникът – отруден, груб – пълзи...

 

В утрото – навъсено, студено,

ще разтворя пътната врата,

за да срещне зимата и мене –

острозъба, съскаща с уста.

 

Хората – добри, но отчуждени,

оглупели сякаш от студа,

ще се блъскат безучастно в мене,

чезнейки сред няма белота.

 

Под снега, над който луд ще тича

вятърът с разрошена коса,

ще покълне мъничко кокиче,

за да чака плахо пролетта.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??