27 янв. 2010 г., 20:15

Ново начало 

  Поэзия » Другая
631 0 3

С мисълта за пуст, отруден делник,

за недоизплакани сълзи,

идва моят черен понеделник,

вторникът – отруден, груб – пълзи...

 

В утрото – навъсено, студено,

ще разтворя пътната врата,

за да срещне зимата и мене –

острозъба, съскаща с уста.

 

Хората – добри, но отчуждени,

оглупели сякаш от студа,

ще се блъскат безучастно в мене,

чезнейки сред няма белота.

 

Под снега, над който луд ще тича

вятърът с разрошена коса,

ще покълне мъничко кокиче,

за да чака плахо пролетта.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??