Ново начало
С мисълта за пуст, отруден делник,
за недоизплакани сълзи,
идва моят черен понеделник,
вторникът – отруден, груб – пълзи...
В утрото – навъсено, студено,
ще разтворя пътната врата,
за да срещне зимата и мене –
острозъба, съскаща с уста.
Хората – добри, но отчуждени,
оглупели сякаш от студа,
ще се блъскат безучастно в мене,
чезнейки сред няма белота.
Под снега, над който луд ще тича
вятърът с разрошена коса,
ще покълне мъничко кокиче,
за да чака плахо пролетта.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
