i2na (Инна)
145 1101
14 dic 2007, 11:28

Новороденост 

  Poesía
807 0 21

Спиралата на мрака като свредел

забива се в дъната на очите.

А мислите ми блъскат се във тебе,

в стремежа ти да бъдеш вечно ничий.

Замерях те със думи, за да мога

за миг поне да счупя самотата.

Но въздухът във твоя свят подводен

не стигаше да диша нежността.

И може би потъвах, задушена

в миража си, че търсиш ме от нужда,

а истината в себе си усещах -

с безкрая на океана съм ти чужда.

В спиралата на мрака като свредел

се врязвам и с метална убеденост

дълбая до искри света и тебе...

И с болка вдишвам къс новороденост.

© Инна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??