Спиралата на мрака като свредел
забива се в дъната на очите.
А мислите ми блъскат се във тебе,
в стремежа ти да бъдеш вечно ничий.
Замерях те със думи, за да мога
за миг поне да счупя самотата.
Но въздухът във твоя свят подводен
не стигаше да диша нежността.
И може би потъвах, задушена
в миража си, че търсиш ме от нужда,
а истината в себе си усещах -
с безкрая на океана съм ти чужда. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up