Новороденост
Спиралата на мрака като свредел
забива се в дъната на очите.
А мислите ми блъскат се във тебе,
в стремежа ти да бъдеш вечно ничий.
Замерях те със думи, за да мога
за миг поне да счупя самотата.
Но въздухът във твоя свят подводен
не стигаше да диша нежността.
И може би потъвах, задушена
в миража си, че търсиш ме от нужда,
а истината в себе си усещах -
с безкрая на океана съм ти чужда.
В спиралата на мрака като свредел
се врязвам и с метална убеденост
дълбая до искри света и тебе...
И с болка вдишвам къс новороденост.
© Инна All rights reserved.
