17 mar 2015, 20:28

Някак

892 0 2

Аз някак си ще си отида,

и някак си ще продължа,

във някой някак ще се влюбя,

душата си ще премълча,

ще скривам огнените стъпки –

за истината ще горя,

в сърцето ми остават кръпки –

това бе страшната цена.

И някак пак ще заживея,

и някак пак ще преболи,

и някак с него ще се смея,

макар да исках да си ти.

 

А после някак след години

случайно на един площад

с теб някак си ще се разминем,

за да не се познаем пак.

Аз някак си ще си отида,

преди очите да ме спрат

и някак си ще съм щастлива...

 

Единствено не зная как.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...