17 мар. 2015 г., 20:28

Някак

890 0 2

Аз някак си ще си отида,

и някак си ще продължа,

във някой някак ще се влюбя,

душата си ще премълча,

ще скривам огнените стъпки –

за истината ще горя,

в сърцето ми остават кръпки –

това бе страшната цена.

И някак пак ще заживея,

и някак пак ще преболи,

и някак с него ще се смея,

макар да исках да си ти.

 

А после някак след години

случайно на един площад

с теб някак си ще се разминем,

за да не се познаем пак.

Аз някак си ще си отида,

преди очите да ме спрат

и някак си ще съм щастлива...

 

Единствено не зная как.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....