Аз някак си ще си отида,
и някак си ще продължа,
във някой някак ще се влюбя,
душата си ще премълча,
ще скривам огнените стъпки –
за истината ще горя,
в сърцето ми остават кръпки –
това бе страшната цена.
И някак пак ще заживея,
и някак пак ще преболи,
и някак с него ще се смея,
макар да исках да си ти.
А после някак след години
случайно на един площад
с теб някак си ще се разминем,
за да не се познаем пак.
Аз някак си ще си отида,
преди очите да ме спрат
и някак си ще съм щастлива...
Единствено не зная как.
© Деси Все права защищены