Mar 17, 2015, 8:28 PM

Някак

  Poetry » Love
888 0 2

Аз някак си ще си отида,

и някак си ще продължа,

във някой някак ще се влюбя,

душата си ще премълча,

ще скривам огнените стъпки –

за истината ще горя,

в сърцето ми остават кръпки –

това бе страшната цена.

И някак пак ще заживея,

и някак пак ще преболи,

и някак с него ще се смея,

макар да исках да си ти.

 

А после някак след години

случайно на един площад

с теб някак си ще се разминем,

за да не се познаем пак.

Аз някак си ще си отида,

преди очите да ме спрат

и някак си ще съм щастлива...

 

Единствено не зная как.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...