Mar 17, 2015, 8:28 PM

Някак

  Poetry » Love
897 0 2

Аз някак си ще си отида,

и някак си ще продължа,

във някой някак ще се влюбя,

душата си ще премълча,

ще скривам огнените стъпки –

за истината ще горя,

в сърцето ми остават кръпки –

това бе страшната цена.

И някак пак ще заживея,

и някак пак ще преболи,

и някак с него ще се смея,

макар да исках да си ти.

 

А после някак след години

случайно на един площад

с теб някак си ще се разминем,

за да не се познаем пак.

Аз някак си ще си отида,

преди очите да ме спрат

и някак си ще съм щастлива...

 

Единствено не зная как.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...