17 nov 2009, 19:40

Някак трябва да вървим напред

  Poesía » Otra
1.4K 0 16

В душата ми се скита само болката...

И вие стръвно срещу бледата луна.

Безкрайно гадна, сиво-черна пустош

обгражда ме отвред със пипала.

 

 

 

В сърцето ми пулсира само мъката...

Безкрайно много загуби поех.

Не ще се върнат никога в живота ни,

а някак трябва да вървим напред.

 

 

 

Уплашена съм... Страх ме е... Признавам си...

Отвсякъде откоси на смъртта...

И болка, болка... само черна болка

и много, много, много самота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Дюлгерова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...