17 nov 2009, 19:40

Някак трябва да вървим напред

  Poesía » Otra
1.4K 0 16

В душата ми се скита само болката...

И вие стръвно срещу бледата луна.

Безкрайно гадна, сиво-черна пустош

обгражда ме отвред със пипала.

 

 

 

В сърцето ми пулсира само мъката...

Безкрайно много загуби поех.

Не ще се върнат никога в живота ни,

а някак трябва да вървим напред.

 

 

 

Уплашена съм... Страх ме е... Признавам си...

Отвсякъде откоси на смъртта...

И болка, болка... само черна болка

и много, много, много самота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Дюлгерова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...