В душата ми се скита само болката...
И вие стръвно срещу бледата луна.
Безкрайно гадна, сиво-черна пустош
обгражда ме отвред със пипала.
В сърцето ми пулсира само мъката...
Безкрайно много загуби поех.
Не ще се върнат никога в живота ни,
а някак трябва да вървим напред.
Уплашена съм... Страх ме е... Признавам си...
Отвсякъде откоси на смъртта...
И болка, болка... само черна болка
и много, много, много самота.
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
