17.11.2009 г., 19:40 ч.

Някак трябва да вървим напред 

  Поезия » Друга
940 0 16

В душата ми се скита само болката...

И вие стръвно срещу бледата луна.

Безкрайно гадна, сиво-черна пустош

обгражда ме отвред със пипала.

 

 

 

В сърцето ми пулсира само мъката...

Безкрайно много загуби поех.

Не ще се върнат никога в живота ни,

а някак трябва да вървим напред.

 

 

 

Уплашена съм... Страх ме е... Признавам си...

Отвсякъде откоси на смъртта...

И болка, болка... само черна болка

и много, много, много самота.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??