Някаква тъга

Poesía

776 0 16

По мен се стича

някаква тъга...

Събуждам се,

а утрото е сиво...

Говоря си,

надъхвам се сама,

огрявам се

с усмивка,

но...

горчива!

Зареждам тялото си

с ведрина.

Обличам се

с надежда,

че ще имам

свободна,

независима душа

и всичко

ще е светло

и значимо!

Но...

в мен се стича

някаква тъга!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ена (Елена Гоцева)

Олеее, ако знаеш колко си близо до мен с този стих!
Поразително! Великолепно!
Благодаря ти, миличко!
Прегръдка!

2008-07-18T11:30:56+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Ще свърши.
Защото утре ще е светло и значимо!

2008-07-17T10:19:17+03:00
Magnoliq (Маги)

"Обличам се
с надежда,
че ще имам
свободна,
независима душа
и всичко
ще е светло
и значимо!"

Ще е! И светло, и значимо!
А тази твоя "някаква тъга", ще се уплаши от увереността ти и оптимизма, с който се зареждаш!
Прекрасен стих, Руми! Сърдечен поздрав от мен!

2008-07-17T09:13:39+03:00
vitaniya (Таня Цветанова)

Поздрав!
много ми хареса!

2008-07-17T08:51:51+03:00
liviq (Здравка Бонева)

Само за мъничко...нали!
Хубав стих, харесах!Поздрави от мен!

2008-07-17T08:09:56+03:00