16 jul 2008, 18:20

Някаква тъга 

  Poesía
614 0 16

По мен се стича

някаква тъга...

Събуждам се,

а утрото е сиво...

Говоря си,

надъхвам се сама,

огрявам се

с усмивка,

но...

горчива!

Зареждам тялото си

с ведрина.

Обличам се

с надежда,

че ще имам

свободна,

независима душа

и всичко

ще е светло

и значимо!

 

Но...

в мен се стича

някаква тъга!...

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Олеее, ако знаеш колко си близо до мен с този стих!
    Поразително! Великолепно!
    Благодаря ти, миличко!
    Прегръдка!
  • Ще свърши.
    Защото утре ще е светло и значимо!
  • "Обличам се
    с надежда,
    че ще имам
    свободна,
    независима душа
    и всичко
    ще е светло
    и значимо!"

    Ще е! И светло, и значимо!
    А тази твоя "някаква тъга", ще се уплаши от увереността ти и оптимизма, с който се зареждаш!
    Прекрасен стих, Руми! Сърдечен поздрав от мен!
  • Поздрав!
    много ми хареса!
  • Само за мъничко...нали!
    Хубав стих, харесах!Поздрави от мен!
  • Важното, че има надежда.
    Тъгата винаги е временна. Описала си моментно състояние, при това добре.
  • Поздравления, Руми!!!
  • познато...до болка познато...
    Руми...усмихни се...с обич.
  • утре ще е друго
    повярвай
  • Следващия път ще се стича радост и отновo ще напишеш стих...
  • Подслади си я, щом толкова горчи!
    Един голям букет от виолетки
    иди до магазина и купи-
    подарък сам-сама си направи...
    Ще видиш как ще спре да ти горчи!

    Давай само напред, Руми!
  • Ти си великолепна поетеса!Поздрав за прекрасния стих,който си сътворила!
  • Да, наистина на всеки се случва!
    Много хубав стих!
  • Ели, благодаря ти.
  • Това е, защото се преструваш!
    Ти си аз и аз съм ти! Отдавна те чувствам адски близка!
  • случва се

    просто дишай
Propuestas
: ??:??