Jul 16, 2008, 6:20 PM

Някаква тъга

  Poetry
773 0 16

По мен се стича

някаква тъга...

Събуждам се,

а утрото е сиво...

Говоря си,

надъхвам се сама,

огрявам се

с усмивка,

но...

горчива!

Зареждам тялото си

с ведрина.

Обличам се

с надежда,

че ще имам

свободна,

независима душа

и всичко

ще е светло

и значимо!

 

Но...

в мен се стича

някаква тъга!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Олеее, ако знаеш колко си близо до мен с този стих!
    Поразително! Великолепно!
    Благодаря ти, миличко!
    Прегръдка!
  • Ще свърши.
    Защото утре ще е светло и значимо!
  • "Обличам се
    с надежда,
    че ще имам
    свободна,
    независима душа
    и всичко
    ще е светло
    и значимо!"

    Ще е! И светло, и значимо!
    А тази твоя "някаква тъга", ще се уплаши от увереността ти и оптимизма, с който се зареждаш!
    Прекрасен стих, Руми! Сърдечен поздрав от мен!
  • Поздрав!
    много ми хареса!
  • Само за мъничко...нали!
    Хубав стих, харесах!Поздрави от мен!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...