24 ene 2010, 16:30

Някога...

  Poesía
901 0 12

 

 

http://vbox7.com/play:1132b293

 

 

 

Есента, 

смирено тиха, бледна,

в душата ми 

пак спомените ниже:

децата ми -

във щастие до мене...

с децата ми -

във мъка, страх и грижи...

Там няма мъж, любов и страсти...

Не срещнах ги, 

макар да ги жадувах...

Животът бурен ме разби на части

недомечтана, 

недосънувана...

И само в сънищата на децата

аз ще се сбъдвам...

пак... и пак...

Защото вечер

 САМО ТЕ 

ще ме очакват.

Когато си отида...

Някога...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Гоцева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...