Jan 24, 2010, 4:30 PM

Някога...

  Poetry
899 0 12

 

 

http://vbox7.com/play:1132b293

 

 

 

Есента, 

смирено тиха, бледна,

в душата ми 

пак спомените ниже:

децата ми -

във щастие до мене...

с децата ми -

във мъка, страх и грижи...

Там няма мъж, любов и страсти...

Не срещнах ги, 

макар да ги жадувах...

Животът бурен ме разби на части

недомечтана, 

недосънувана...

И само в сънищата на децата

аз ще се сбъдвам...

пак... и пак...

Защото вечер

 САМО ТЕ 

ще ме очакват.

Когато си отида...

Някога...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Гоцева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...