24.01.2010 г., 16:30 ч.

Някога... 

  Поезия
731 0 12

 

 

http://vbox7.com/play:1132b293

 

 

 

Есента, 

смирено тиха, бледна,

в душата ми 

пак спомените ниже:

децата ми -

във щастие до мене...

с децата ми -

във мъка, страх и грижи...

Там няма мъж, любов и страсти...

Не срещнах ги, 

макар да ги жадувах...

Животът бурен ме разби на части

недомечтана, 

недосънувана...

И само в сънищата на децата

аз ще се сбъдвам...

пак... и пак...

Защото вечер

 САМО ТЕ 

ще ме очакват.

Когато си отида...

Някога...

 

 

 

 

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??