24 янв. 2010 г., 16:30

Някога...

904 0 12

 

 

http://vbox7.com/play:1132b293

 

 

 

Есента, 

смирено тиха, бледна,

в душата ми 

пак спомените ниже:

децата ми -

във щастие до мене...

с децата ми -

във мъка, страх и грижи...

Там няма мъж, любов и страсти...

Не срещнах ги, 

макар да ги жадувах...

Животът бурен ме разби на части

недомечтана, 

недосънувана...

И само в сънищата на децата

аз ще се сбъдвам...

пак... и пак...

Защото вечер

 САМО ТЕ 

ще ме очакват.

Когато си отида...

Някога...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Гоцева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...