Някога

16 dic 2009, 1:33

Poesía » De amor

589 0 1

Видях я аз сред храсти грапави
Самотно цвете в пустошта
Безмълвна тя пое ръката ми
Прегърнах нейната снага
Безумен миг на радост сляпа
Безкраен миг от вечността
Какво чертаеше съдбата ни
Диря влажна от сълза
И ний сме там тъй здраво хванати
Сами във тъжното море
Тревожни мисли
Храсти грапави ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Някога

Искате да прочетете повече?

Propuestas