16 dic 2009, 1:33

Някога

Poesía » De amor

781 0 1

Видях я аз сред храсти грапави

Самотно цвете в пустошта

Безмълвна тя пое ръката ми

Прегърнах нейната снага

Безумен миг на радост сляпа

Безкраен миг от вечността

Какво чертаеше съдбата ни

Диря влажна от сълза

И ний сме там тъй здраво хванати

Сами във тъжното море

Тревожни мисли

Храсти грапави

В прегръдката топят се те

16.12.2009

На Еми с любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ivanleko91 (Ангел Колев)

Много хубав стих!!!
Поздрави, Галине!

2009-12-16T09:03:29+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0