Някога

16.12.2009 г., 1:33 ч.

Поезия » Любовна

535 0 1

Видях я аз сред храсти грапави

Самотно цвете в пустошта

Безмълвна тя пое ръката ми

Прегърнах нейната снага

Безумен миг на радост сляпа

Безкраен миг от вечността

Какво чертаеше съдбата ни

Диря влажна от сълза

И ний сме там тъй здраво хванати

Сами във тъжното море

Тревожни мисли

Храсти грапави

В прегръдката топят се те

16.12.2009

На Еми с любов...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.