16 дек. 2009 г., 01:33

Някога 

  Поэзия » Любовная
536 0 1

Видях я аз сред храсти грапави

Самотно цвете в пустошта

Безмълвна тя пое ръката ми

Прегърнах нейната снага

Безумен миг на радост сляпа

Безкраен миг от вечността

Какво чертаеше съдбата ни

Диря влажна от сълза

И ний сме там тъй здраво хванати

Сами във тъжното море

Тревожни мисли

Храсти грапави

В прегръдката топят се те

 

16.12.2009

На Еми с любов...

© Галин Вайов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??