Dec 16, 2009, 1:33 AM

Някога

  Poetry » Love
792 0 1

Видях я аз сред храсти грапави

Самотно цвете в пустошта

Безмълвна тя пое ръката ми

Прегърнах нейната снага

Безумен миг на радост сляпа

Безкраен миг от вечността

Какво чертаеше съдбата ни

Диря влажна от сълза

И ний сме там тъй здраво хванати

Сами във тъжното море

Тревожни мисли

Храсти грапави

В прегръдката топят се те

 

16.12.2009

На Еми с любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галин Вайов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...