Някога може би съм имала душа

11 ene 2009, 7:08

Poesía » De amor

677 0 7

А някога мислех, че съществувам,
сега съм само маска без лице.
Някога можех да сънувам,
сега съм само тяло без сърце.
   Живея по навик, забравих коя съм
         и коя може би никога не съм била.
И ето, събудих се, но живея като насън,
някога може би съм имала душа.
Сега и нея ми открадна,
грабиш от мен като на разпродажба.
Някога вярвах, но беше отдавна,
за теб съм поредната дребна кражба.
Но знаеш ли, вече за нищо не ме боли,
страхувах се, че можех да падна.
Сега, когато безброй пъти ме нарани,
вече нямам сърце, което да страда...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

No_fear_Mims (Милена)

2010-04-23T23:06:18+03:00

Невероятно е наистина
misss_sexi (Теодора Керелова)

2009-01-15T11:54:50+02:00

Поздрав за стиха!
zuzana (САдасда)

2009-01-13T11:43:55+02:00

Поздрав Ани Много е добро както и всичко останали () (хуг)
doreto66 (Дора Павлова)

2009-01-11T16:16:21+02:00

първата строфа (горе-долу) ми хареса.
Жулли (Юлия Димитрова)

2009-01-11T13:27:53+02:00

"...безброй пъти ме нарани, вече нямам сърце, което да страда..." Хареса ми!
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2009-01-11T12:30:05+02:00

Поздрав за стиха!
miri_miri (Мария Табакова)

2009-01-11T08:48:27+02:00

Много изстрадано и хубаво стихо ! Поздрави !