Някога може би съм имала душа
А някога мислех, че съществувам,
сега съм само маска без лице.
Някога можех да сънувам,
сега съм само тяло без сърце.
Живея по навик, забравих коя съм
и коя може би никога не съм била.
И ето, събудих се, но живея като насън,
някога може би съм имала душа.
Сега и нея ми открадна,
грабиш от мен като на разпродажба.
Някога вярвах, но беше отдавна,
за теб съм поредната дребна кражба.
Но знаеш ли, вече за нищо не ме боли,
страхувах се, че можех да падна.
Сега, когато безброй пъти ме нарани,
вече нямам сърце, което да страда...
сега съм само маска без лице.
Някога можех да сънувам,
сега съм само тяло без сърце.
Живея по навик, забравих коя съм
и коя може би никога не съм била.
И ето, събудих се, но живея като насън,
някога може би съм имала душа.
Сега и нея ми открадна,
грабиш от мен като на разпродажба.
Някога вярвах, но беше отдавна,
за теб съм поредната дребна кражба.
Но знаеш ли, вече за нищо не ме боли,
страхувах се, че можех да падна.
Сега, когато безброй пъти ме нарани,
вече нямам сърце, което да страда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нямам Всички права запазени
