madlen_kozhuharova (Мадлен)
82 989
4 dic 2008, 20:35

Някога през есен 

  Poesía » De amor
775 0 9
То бе някога през късна есен,
когато заглъхва на славея песен,
сред шума на пожълтелите листа,
търсех да открия от стъпките ти следа.

Не исках да мисля за тежка раздяла,
нито да живея със спомена по тебе,
унесен шепнех само твойто име
с крехката надежда - сърцето ти да чуе.

Есенният вятър ронеше листата,
студът вееше направо от душата,
не исках да повярвам, че си така далеч
и че ще се върнеш само в спомена веч.

© Мадлен Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??