madlen_kozhuharova (Мадлен)
82 989
4.12.2008 г., 20:35 ч.

Някога през есен 

  Поезия » Любовна
747 0 9
То бе някога през късна есен,
когато заглъхва на славея песен,
сред шума на пожълтелите листа,
търсех да открия от стъпките ти следа.

Не исках да мисля за тежка раздяла,
нито да живея със спомена по тебе,
унесен шепнех само твойто име
с крехката надежда - сърцето ти да чуе.

Есенният вятър ронеше листата,
студът вееше направо от душата,
не исках да повярвам, че си така далеч
и че ще се върнеш само в спомена веч.

© Мадлен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??