Dec 4, 2008, 8:35 PM
Някога през есен
То бе някога през късна есен,
когато заглъхва на славея песен,
сред шума на пожълтелите листа,
търсех да открия от стъпките ти следа.
Не исках да мисля за тежка раздяла,
нито да живея със спомена по тебе,
унесен шепнех само твойто име
с крехката надежда - сърцето ти да чуе.
Есенният вятър ронеше листата,
студът вееше направо от душата,
не исках да повярвам, че си така далеч
и че ще се върнеш само в спомена веч.
когато заглъхва на славея песен,
сред шума на пожълтелите листа,
търсех да открия от стъпките ти следа.
Не исках да мисля за тежка раздяла,
нито да живея със спомена по тебе,
унесен шепнех само твойто име
с крехката надежда - сърцето ти да чуе.
Есенният вятър ронеше листата,
студът вееше направо от душата,
не исках да повярвам, че си така далеч
и че ще се върнеш само в спомена веч.
© Мадлен All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много хубав, но навяващ тъга стих! Прегръдка от мен!
-
Есенният вятър ронеше листата,
Студът вееше направо от душата...
Познато чувство.
Поздрав за хубавия стих! -
Тъжно ми стана!
-
нежна тъга
-
трогна ме ме ...мила Мадлен...тъжното ти песнопение...
красив стих...с тъжно усещане...
прегръщам те с обич...с много обич... -
Усетих хлад и в моята душа.
Поздрави Мадлен!Хубав стих! -
Когато заглъхва на славея песента, крехката надежда се превръща в спомен. Хубаво и нежно предадено чувство. Поздрави, Мадлен!
-
Често не ни се иска да приемем нищо, но ни се налага!
Хубав стих!
Поздрав! -
Тъжно и хубаво!!!Поздрави!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
