madlen_kozhuharova (Мадлен)
82 989
4 дек. 2008 г., 20:35

Някога през есен 

  Поэзия » Любовная
770 0 9
То бе някога през късна есен,
когато заглъхва на славея песен,
сред шума на пожълтелите листа,
търсех да открия от стъпките ти следа.

Не исках да мисля за тежка раздяла,
нито да живея със спомена по тебе,
унесен шепнех само твойто име
с крехката надежда - сърцето ти да чуе.

Есенният вятър ронеше листата,
студът вееше направо от душата,
не исках да повярвам, че си така далеч
и че ще се върнеш само в спомена веч.

© Мадлен Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??