14 jul 2018, 0:14

Някога... в Едем

537 0 1

Твоят сън съм,
преплувал през нощта очите ти!
Моят сън си,
прелетял отново в дните ми!...
Често питаме се: Истина ли е Света?
Как да различим лъжите?
Как да разберем кои сме?
Откъде разпалват се Слънцата?
Кой разхвърля звездните диаманти по косите ти?
Ти и аз, едно ли сме
или сме просто неразделни?...
Стискам малката ръка за да не пусна,
твоята душа от мен да си отиде!
И сърцето ти да не престане, с моето да бие!...
Пак поглеждам те дълбоко в очите!...
Ти и аз сме винаги Честити!
Бог ни го показа някога...
Някога, когато бяхме заедно,
в Едем – във райската градина!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...