Jul 14, 2018, 12:14 AM

Някога... в Едем

  Poetry » Love
531 0 1

Твоят сън съм,
преплувал през нощта очите ти!
Моят сън си,
прелетял отново в дните ми!...
Често питаме се: Истина ли е Света?
Как да различим лъжите?
Как да разберем кои сме?
Откъде разпалват се Слънцата?
Кой разхвърля звездните диаманти по косите ти?
Ти и аз, едно ли сме
или сме просто неразделни?...
Стискам малката ръка за да не пусна,
твоята душа от мен да си отиде!
И сърцето ти да не престане, с моето да бие!...
Пак поглеждам те дълбоко в очите!...
Ти и аз сме винаги Честити!
Бог ни го показа някога...
Някога, когато бяхме заедно,
в Едем – във райската градина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Филипов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...