14 июл. 2018 г., 00:14

Някога... в Едем

535 0 1

Твоят сън съм,
преплувал през нощта очите ти!
Моят сън си,
прелетял отново в дните ми!...
Често питаме се: Истина ли е Света?
Как да различим лъжите?
Как да разберем кои сме?
Откъде разпалват се Слънцата?
Кой разхвърля звездните диаманти по косите ти?
Ти и аз, едно ли сме
или сме просто неразделни?...
Стискам малката ръка за да не пусна,
твоята душа от мен да си отиде!
И сърцето ти да не престане, с моето да бие!...
Пак поглеждам те дълбоко в очите!...
Ти и аз сме винаги Честити!
Бог ни го показа някога...
Някога, когато бяхме заедно,
в Едем – във райската градина!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...