Някога... в Едем
Твоят сън съм,
преплувал през нощта очите ти!
Моят сън си,
прелетял отново в дните ми!...
Често питаме се: Истина ли е Света?
Как да различим лъжите?
Как да разберем кои сме?
Откъде разпалват се Слънцата?
Кой разхвърля звездните диаманти по косите ти?
Ти и аз, едно ли сме
или сме просто неразделни?...
Стискам малката ръка за да не пусна,
твоята душа от мен да си отиде!
И сърцето ти да не престане, с моето да бие!...
Пак поглеждам те дълбоко в очите!...
Ти и аз сме винаги Честити!
Бог ни го показа някога...
Някога, когато бяхме заедно,
в Едем – във райската градина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Филипов Всички права запазени
