28 jun 2008, 0:16

Някой

Poesía » De amor

914 0 13

Тези следи по душата ми
никак не оздравяват -
от врагове и приятели...
от недостигната слава...

И от предателства жалки...
раните още кървят -
ту заздравеят за малко,
ту като огън горят...

А по лицето - цикатрикси
от водопадни сълзи...

Тези следи по душата ми,
тези дълбоки следи

някой ще стопли със длани.
Ще ги изтрие със пръсти.
Незаздравелите рани
с жива вода ще напръска.

И ще прогони тъгата,
без да остави следа...
А на челото ми, бялото,
ще нарисува звезда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Смиф (Валентин Евстатиев)

Красив обрат след тъжното начало.
Красиво пишеш!

2011-11-27T12:56:56+02:00
Довереница (Дочка Василева)

И ще дойде...като гръм неочаквано
Може би затова и сърцето всеки миг
на очакване преброява обратно,
със притупване в ритъм на стих

Аплодирам и прегръщам!!!

2008-07-12T17:13:22+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Много ми хареса...Поздрави!!!

2008-07-01T21:59:06+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Тези следи по душите ни, са нашите уроци.Там са, за да напомнят за себе си и да ни предпазват от следващи грешки.
Стихът ти се лее и докосва!
Поздрави!

2008-06-29T09:16:05+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Някой те обича...имаш звезда на челото...
прегръщам те с обич, мила Бианка.

2008-06-28T19:58:13+03:00