Jun 28, 2008, 12:16 AM

Някой

Poetry » Love

911 0 13

Тези следи по душата ми
никак не оздравяват -
от врагове и приятели...
от недостигната слава...

И от предателства жалки...
раните още кървят -
ту заздравеят за малко,
ту като огън горят...

А по лицето - цикатрикси
от водопадни сълзи...

Тези следи по душата ми,
тези дълбоки следи

някой ще стопли със длани.
Ще ги изтрие със пръсти.
Незаздравелите рани
с жива вода ще напръска.

И ще прогони тъгата,
без да остави следа...
А на челото ми, бялото,
ще нарисува звезда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смиф (Валентин Евстатиев)

Красив обрат след тъжното начало.
Красиво пишеш!

2011-11-27T12:56:56+02:00
Довереница (Дочка Василева)

И ще дойде...като гръм неочаквано
Може би затова и сърцето всеки миг
на очакване преброява обратно,
със притупване в ритъм на стих

Аплодирам и прегръщам!!!

2008-07-12T17:13:22+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Много ми хареса...Поздрави!!!

2008-07-01T21:59:06+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Тези следи по душите ни, са нашите уроци.Там са, за да напомнят за себе си и да ни предпазват от следващи грешки.
Стихът ти се лее и докосва!
Поздрави!

2008-06-29T09:16:05+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Някой те обича...имаш звезда на челото...
прегръщам те с обич, мила Бианка.

2008-06-28T19:58:13+03:00