16 jun 2007, 0:14

Някой ден 

  Poesía
787 0 3
Отчаяните спомени
пак блъскат се в душата ми.
Една любов отиде си от мен.
Красива болка търси път
към светлото страдание.
И мъката събуди се до мен.
Разхождам се и мисля си
как бързо си отиде.
Кажи ми, аз ли сбърках пак?
Кажи къде?
И зимата пак идва
и вие във душата ми.
А аз не знам къде да се спася!
Кажи, любими мой,
приятелю-предател,
къде да те открия, ми кажи?
Къде да стопля пак
сърцето вцепенено,
от студ и болка,
от сринати мечти?
Ти тръгна вчера,
без да се сбогуваш даже!
Добре!
А днеска ще си тръгна аз!
Какво от туй, че всичко срещу мен е.
Тя,
болката,
ще си отиде също,
някой ден...!!! 

© Сандра Неста Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??