Някой ден
пак блъскат се в душата ми.
Една любов отиде си от мен.
Красива болка търси път
към светлото страдание.
И мъката събуди се до мен.
Разхождам се и мисля си
как бързо си отиде.
Кажи ми, аз ли сбърках пак?
Кажи къде?
И зимата пак идва
и вие във душата ми.
А аз не знам къде да се спася!
Кажи, любими мой,
приятелю-предател,
къде да те открия, ми кажи?
Къде да стопля пак
сърцето вцепенено,
от студ и болка,
от сринати мечти?
Ти тръгна вчера,
без да се сбогуваш даже!
Добре!
А днеска ще си тръгна аз!
Какво от туй, че всичко срещу мен е.
Тя,
болката,
ще си отиде също,
някой ден...!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сандра Неста Все права защищены
