16 июн. 2007 г., 00:14

Някой ден

1.2K 0 3
Отчаяните спомени
пак блъскат се в душата ми.
Една любов отиде си от мен.
Красива болка търси път
към светлото страдание.
И мъката събуди се до мен.
Разхождам се и мисля си
как бързо си отиде.
Кажи ми, аз ли сбърках пак?
Кажи къде?
И зимата пак идва
и вие във душата ми.
А аз не знам къде да се спася!
Кажи, любими мой,
приятелю-предател,
къде да те открия, ми кажи?
Къде да стопля пак
сърцето вцепенено,
от студ и болка,
от сринати мечти?
Ти тръгна вчера,
без да се сбогуваш даже!
Добре!
А днеска ще си тръгна аз!
Какво от туй, че всичко срещу мен е.
Тя,
болката,
ще си отиде също,
някой ден...!!! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сандра Неста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...