Някой ден
пак блъскат се в душата ми.
Една любов отиде си от мен.
Красива болка търси път
към светлото страдание.
И мъката събуди се до мен.
Разхождам се и мисля си
как бързо си отиде.
Кажи ми, аз ли сбърках пак?
Кажи къде?
И зимата пак идва
и вие във душата ми.
А аз не знам къде да се спася!
Кажи, любими мой,
приятелю-предател,
къде да те открия, ми кажи?
Къде да стопля пак
сърцето вцепенено,
от студ и болка,
от сринати мечти?
Ти тръгна вчера,
без да се сбогуваш даже!
Добре!
А днеска ще си тръгна аз!
Какво от туй, че всичко срещу мен е.
Тя,
болката,
ще си отиде също,
някой ден...!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сандра Неста Всички права запазени
