16.06.2007 г., 0:14

Някой ден

1.2K 0 3
Отчаяните спомени
пак блъскат се в душата ми.
Една любов отиде си от мен.
Красива болка търси път
към светлото страдание.
И мъката събуди се до мен.
Разхождам се и мисля си
как бързо си отиде.
Кажи ми, аз ли сбърках пак?
Кажи къде?
И зимата пак идва
и вие във душата ми.
А аз не знам къде да се спася!
Кажи, любими мой,
приятелю-предател,
къде да те открия, ми кажи?
Къде да стопля пак
сърцето вцепенено,
от студ и болка,
от сринати мечти?
Ти тръгна вчера,
без да се сбогуваш даже!
Добре!
А днеска ще си тръгна аз!
Какво от туй, че всичко срещу мен е.
Тя,
болката,
ще си отиде също,
някой ден...!!! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сандра Неста Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...