24 ago 2007, 10:35

Някой ден

  Poesía
949 0 13
 

НЯКОЙ ДЕН



Някой ден ще се сетят за мене,

 като за нещо загадъчно.                                                                     
Нещо толкова неразбираемо,

като Бермудски триъгълник

или утопичната Атлантида.                                                               
Някой ден Някой ще каже,

че може би ме е виждал,

но съвсем не е сигурен

дали това съм била аз.

Изглеждала му позната

вечната тъга в очите                                                                           
и изгрева на слънце в усмивката,

толкова, ама толкова рядко.

Някой ден, като прищявка,

Някой може би ще помисли за мене,                                      
като за нещо вълшебно

от някоя стара приказка

в затворената книга на времето.

Кой сега чете приказки?

Някой ден ще се сетят за мен,

като за неразгадано бъдеще 
в пъстрата утайка от кафе,

на дъното на чашата.

Някой ден...                           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...