Някой ден
НЯКОЙ ДЕН
Някой ден ще се сетят за мене,
като за нещо загадъчно.
Нещо толкова неразбираемо,
като Бермудски триъгълник
или утопичната Атлантида.
Някой ден Някой ще каже,
че може би ме е виждал,
но съвсем не е сигурен
дали това съм била аз.
Изглеждала му позната
вечната тъга в очите
и изгрева на слънце в усмивката,
толкова, ама толкова рядко.
Някой ден, като прищявка,
Някой може би ще помисли за мене,
като за нещо вълшебно
от някоя стара приказка
в затворената книга на времето.
Кой сега чете приказки?
Някой ден ще се сетят за мен,
като за неразгадано бъдеще
в пъстрата утайка от кафе,
на дъното на чашата.
Някой ден...
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
