3 nov 2012, 13:25

Някой ден

  Poesía
940 0 13

---

"Не искам и да знам какво купуваш,

но аз на този свят съм просто гост,

все някой ден ще трябва да пътувам..."

---                                 Валентин Чернев


На този свят за малко ще съм гост -
за, има-няма, няколко години,
а всяка обич става крехък мост,
по който към отвъдното ще мина.

И трябва ли да стискам този свят
с гласа на нежен зов?
Или не трябва?
Днес дланите отслабват своя хват,
и силата на повика отслабва...

Изтича по ръцете ми вода,
но зная, че и дните ми изтичат -
измиват и последната следа
от влюбения поглед на момиче.

Премина ли от другата страна,
аз пак ще ви обичам и не питам
ще има ли за мен сълза една.
Достатъчно са плачещи върбите.

 

---

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...