Някой ден
---
"Не искам и да знам какво купуваш,
но аз на този свят съм просто гост,
все някой ден ще трябва да пътувам..."
--- Валентин Чернев
На този свят за малко ще съм гост -
за, има-няма, няколко години,
а всяка обич става крехък мост,
по който към отвъдното ще мина.
И трябва ли да стискам този свят
с гласа на нежен зов?
Или не трябва?
Днес дланите отслабват своя хват,
и силата на повика отслабва...
Изтича по ръцете ми вода,
но зная, че и дните ми изтичат -
измиват и последната следа
от влюбения поглед на момиче.
Премина ли от другата страна,
аз пак ще ви обичам и не питам
ще има ли за мен сълза една.
Достатъчно са плачещи върбите.
---
© Станислава All rights reserved.
